Анализирай това! Криминалният психолог Тодор Тодоров за случая с актрисата Диана Димитрова
Вече втората седмица историята на актрисата Диана Димитрова, която упрекна собствен сътрудник в принуждение, е измежду най- четените вести в медиите. Скандалът започва с пост във фейсбук, в който Димитрова заяви, че преди пет години е била заплашвана, блъскана и удряна от различен артист по време на фотоси и разгласява няколко фрагмента, които тогава е направила с телефона си. Последваха още постове и изявление в предаването „ 120 минути ”, в което мнозина чакаха тя да даде детайлности за обстановката и да уточни виновника.
Прочетете още
„ Той ме изрита с цялата мъжка мощ, която имаше, в лицето с мъжка обувка. Това беше постоянен шут в лицето. Блъсна вратата, псувайки ме за произхода ми и “поздравявайки ” моите родители, особено майка ми. След 15-20 секунди пристигнаха трима души и ме откриха в това положение. Беше оповестена обедна отмора. ”
Това е изложение от първо лице на историята, която Диана Димитрова описа първо в обществените мрежи. Пред Светослав Иванов от Би Ти Ви, актрисата приказва дълго и не сподели съвсем нищо съответно. Не уточни името на мъжа, който назовава “лицето ”. Не даде безапелационен отговор на въпроса, който няколко пъти водещият ѝ зададе - за какво 5 години е мълчала.
Едно от обясненията бе, че през днешния ден тя е лице на акция против насилието и желае правдивост. Интервюто стана мотив за стотици мнения в обществените мрежи, като настроенията в тях варират в двете крайности. Освен такива, които я поздравяват за смелостта, има и други, които считат, че актрисата си отмъщава и си прави реклама.
На последното тя отвърна с нов пост в профила си, в който написа: " Господ да ви е на помощ. Ще се помоля за вас. От всички мнения, разбирам през днешния ден, чак през днешния ден, че съм създавала изкуство в страна с толкоз заболели хора, като вас ".
TrafficNews се обърна с молба към престъпния психолог Тодор Тодоров, с цел да направи разбор на обществените изяви на актрисата. Ето и неговият коментар по тематиката.
- Какви са усещанията ви от българския MeeToo скандал до този миг?
- След като се обърнахте за разбор към нас, със сътрудниците се заехме да изгледаме огромен брой остарели и нови изявленията на госпожа Диана Димитрова, с цел да може да се извади съответното и съответстващо за нея държание по време на изявление. Разбира се, изключително внимание обърнахме на изявлението на актрисата в предаването „ 120 минути ” на бТв, в което тя разяснява случилото се с нея преди 5 години.
Според специалистите в нашия екип, това изявление е до известна степен манипулативен, до известна степен нападателен опит за реклама. Не може в изявление, в което тя приказва за претърпяно принуждение, да донесе детски книжки, които е написала, което единствено по себе си е неприкрита и непохватна реклама. Контекстът не допуска говорене за детски книжки. Освен да популяризира своите творби и себе си по тази причина какъв брой е мощна и борбена и прочие, подтекстът не допуска и реклама на идна галерия. В общи линии това не е изявление за принуждение и предварителна защита на насилието, нито за поддръжка по толкоз наболяла тематика за обществото, а по –скоро АЗ–излияния за реклама.
- Какви други заключения направи екипът ви, проследявайки изказванията на актрисата?
- Вербалните и невербални знаци на Диана Димитрова я разкриват като персона, която има податливост да преекспонира, да ескалира прочувствено обстановки, които в действителност не са носители на подобен прочувствен заряд, какъвто тя им придава. Да, евентуално е имало конфликтна обстановка, само че не и това, което тя разказва, че се е случило. Мога да обърна внимание на следния образец: Ако вас някой мъж ви ритне в лицето, ще кажете ли, че сте били изритана с мъжка обувка ? Това е все едно един занаятчия фаянсаджия да каже: аз ще ти наредя плочките като фаянсаджия. Така че, считаме че госпожа Димитрова прикрива и икономисва значима информация по тази тематика.
Поведението й в предходни изявленията е доста по-различно от последното в „ 120 минути ”. Вербалните й сигнали не кореспондират с невербалните, което е индикатор, че даден човек не приказва истината.
Например при въпроса „ Защо в този момент ”, тя стартира интензивно да си играе с косата си. Това не е особено за нея, съдейки от държанието й в предходни изявленията. И това са интензивни дейности за снемане на личното напрежение. Което е съпроводено и с вербално отклонение на отговора. Защото тя не дава отговор на въпроса, а споделя: Защо питате мен „ за какво в този момент ”. Питайте тези хора в Перник „ Защо мълчахте, бе ”. Когато един човек не дава отговор непосредствено на въпросите, а употребява препратки, дава отговор на въпроси, които на процедура не си му задал, това доста постоянно е знак, че той прикрива значима информация.
- Както съвсем всяка тематика в последно време, и тази поляризира мненията в обществото. Не е ли малко преждевременно, поради че никой към момента не е чул другата страна?
- Българското общество по принцип е едва сериозно към всичко, което му се сервира като вест. Поради тази причина, считам, че методът, по който бе поднесено и показано това изявление, неговата цел бе по-скоро да накара обществото да се наклони в избрана посока. Проблем на обществото е, че всякога, когато някой се покаже по някоя от огромните малките екрани, това се приема за нещо правилно и същинско, без да се подлага на подозрение и разбор.
- Въпреки намеците и препратките, които Диана Димитрова прави в това изявление, тя не е показва името на индивида, който е упражнил принуждение. Каква може да е повода за това?
-Когато някой упреква различен, че е направил нещо и има доказателства, тъй като в тази ситуация се приказва за съществуване на голям брой очевидци, той няма проблем да го назове директно. Обикновено не го посочва директно, тъй като се тормози, че може да понесе отговорност за думите си. Всичко останало е основаване на внушения и манипулативно образуване на мнение в публиката.
Когато правихме разбор на обстановката се опасявахме, че когато този случай бъде развързан и стане ясно в действителност какво се е случило, доста хора, които фактически са жертва на съществено психическо или физическо принуждение, могат да не съберат кураж и да приказват. Защото този проблем е сериозен и съществува освен в България, само че и в целия свят. Според СЗО, от началото на пандемията това е наклонност, която ескалира. Не е хуманно, не е вярно да я използваме за реализиране на персонални цели.
- Има непотвърдена към този момент информация, че систематичен психически гнет от страна на дамата, е предизвикал физическата експанзия. Това може ли да оправдае насилието?
- Нито една форма на принуждение не е оправдана. Но от време на време, когато нещо се случва прекомерно дълго време, при струпване, човек може да реагира с принуждение. Защото има и принуждение на психическа основа, което е по-трудно за доказване, само че не и по-леко като последици от физическата експанзия. И то може да докара човек до положение, в което той може да загуби надзор и да избухне. Тук обаче въпросът е дали това, което е разказано като принуждение, се е случило тъкмо по този метод.
- Казахте „ когато истината излезе нескрито ". Какво имате поради ?
- Имам поради, че от това което с сътрудниците анализирахме, е че в действителност тази обстановка е извънредно мощно преекспонирана и значително, показаното по този метод пред медиите е опит за операция на самото общество.
- Можем ли да определим кое с по- огромна тежест – психическото или физическото принуждение?
- И двете са доста тежки. И да не забравяме националната мъдрост – дълбока рана заздравява, само че неприятна дума не се не помни. С което въобще не желая да омаловажа физическото принуждение. През годините сме виждали многократни прояви на принуждение и има доста повече от това, което става публично притежание. Но по този начин или другояче психическото принуждение изобщо не е за подценяване и то може да бъде доста тежко за индивида, изключително в случай че е с струпване във времето. Така че няма значение каква е формата на насилието. Няма значение дали пострадалия е мъж или жена, то не би трябвало да се случва.
- Как си обяснявате закъснелите самопризнания на актрисата ?
-Това е част от нашия разбор. За да се случи нещо в този момент, след няколко години, би трябвало да има пусков механизъм. Това може да е инцидентна среща с агресора, може да е реализиране на някаква друга цел. Тя може да е някаква прагматична цел. Тук по-важното е да се ориентираме в структурата и характеровите особености на индивида, който декларира, че е станал жертва на такава експанзия. Защото от това нещо може да се разбере повече за самата обстановка, за това по какъв начин се е стигнало до нея, по какъв начин се е развила. В интервюто водещият зададе въпрос за генезиса на експанзията, само че не получи отговор. Човек, нормално заобикаля отговорите на въпросите, когато се пробва да прикрие значима информация.
- Коментарите в мрежата са от „ осанна „ до „ разпни я ”. Някой дефинират признанията като безвкусна реклама, а други пък ги упрекват, че са жестоки, безмилостни и им липсва емпатия. Къде е истината?
- Не съм се срещнал с мненията на хората. Мога да кажа, че съгласно нашия разбор, заключението ни е, че значително изнесеното не дава отговор на обективната истина и е преекспонирано. Априори се приема, че дамата е по-слаба и е жертва на принуждение, само че това не постоянно е правилно. Преди да вършим каквото и да е умозаключение, без да имаме резултати от някаква експертиза, въз основа единствено на персоналното ни чувство, това може да бъде единствено субективно мнение. Не е нещо на което някой може да стъпи и да се уповава. Жените, които под някаква форма са били жертва на принуждение, ще съчувстват. Другото необичайно в този случай е, че се употребяват медиите като естрада, а пострадалата не е отишла в полиция или прокуратурата. Така проведен, абсурдът не цели т.нар принудител да получи правдивост, с цел да реализира свои цели.
- И все пак, домашното принуждение продължава да е съществена тематика в обществото, която избухва спорадично след всяка убита жена. Къде е казуса - в законодателството, в девалвацията на полезностите, или другаде?
- Много са факторите. Не е единствено един. Много желая да видя някаква статистика за записаните случаи на домашно принуждение през годините. Да се види има ли някаква наклонност, някаква причинност по район, обществен или различен статус. Ако ще вършим някаква предварителна защита, ние би трябвало да сме наясно от кое място идва казуса. Но в случай че не сме го изследвали, ние няма по какъв начин да стигнем до неговия произход. Това с девалвацията на полезностите е голям проблем във всяко едно отношение. Това е най- сериозният срив през последните 30 години в нашето общество.
Ние 30 години чакаме обединен указател на психиатрите, с цел да може да се ревизира дали едно лице някъде е регистриран с някаква психологична диагноза и това не се случва. Така да вземем за пример можеш да имаш регистрация в Пазарджик, само че от Пловдив да си извадиш документ, че не се водиш на учет и да си вземеш позволение за оръжие. Смятам, че по този начин както би трябвало да има указател за педофилите, по този начин би трябвало да име и указател за домашните насилници. Разбира се, при потвърдени дейности. Насилниците доста постоянно са положителни манипулатори. Далеч не всички са някакви първоначални видове. И жертвите им попадат под тяхно влияние, а по-късно схващат истината по мъчителен метод.
*Тодор Тодоров е престъпен психофизиолог. Между 1999 година и 2012 работи в бранш „ Криминална логика на психиката ” на Института по психология–МВР, като от 2009 до 2012 е шеф на бранша.
Експертът има дълготраен на практика опит в региона на психичното профилиране на незнайни причинители на тежки престъпни закононарушения, договаряния в обстановки с взети заложници, спешни интервенции, преодоляване на сериозни обстановки с лица, декларирали суицидни планове, разбор на писмени, аудио и видео източници, поведенчески разбор, правене и отбрана на съдебно-психологични експертизи. В момента е отпред на консултантска компания, която предлага полиграфски проучвания и образования в областта на логиката на психиката.
Прочетете още
„ Той ме изрита с цялата мъжка мощ, която имаше, в лицето с мъжка обувка. Това беше постоянен шут в лицето. Блъсна вратата, псувайки ме за произхода ми и “поздравявайки ” моите родители, особено майка ми. След 15-20 секунди пристигнаха трима души и ме откриха в това положение. Беше оповестена обедна отмора. ”
Това е изложение от първо лице на историята, която Диана Димитрова описа първо в обществените мрежи. Пред Светослав Иванов от Би Ти Ви, актрисата приказва дълго и не сподели съвсем нищо съответно. Не уточни името на мъжа, който назовава “лицето ”. Не даде безапелационен отговор на въпроса, който няколко пъти водещият ѝ зададе - за какво 5 години е мълчала.
Едно от обясненията бе, че през днешния ден тя е лице на акция против насилието и желае правдивост. Интервюто стана мотив за стотици мнения в обществените мрежи, като настроенията в тях варират в двете крайности. Освен такива, които я поздравяват за смелостта, има и други, които считат, че актрисата си отмъщава и си прави реклама.
На последното тя отвърна с нов пост в профила си, в който написа: " Господ да ви е на помощ. Ще се помоля за вас. От всички мнения, разбирам през днешния ден, чак през днешния ден, че съм създавала изкуство в страна с толкоз заболели хора, като вас ".
TrafficNews се обърна с молба към престъпния психолог Тодор Тодоров, с цел да направи разбор на обществените изяви на актрисата. Ето и неговият коментар по тематиката.
- Какви са усещанията ви от българския MeeToo скандал до този миг?
- След като се обърнахте за разбор към нас, със сътрудниците се заехме да изгледаме огромен брой остарели и нови изявленията на госпожа Диана Димитрова, с цел да може да се извади съответното и съответстващо за нея държание по време на изявление. Разбира се, изключително внимание обърнахме на изявлението на актрисата в предаването „ 120 минути ” на бТв, в което тя разяснява случилото се с нея преди 5 години.
Според специалистите в нашия екип, това изявление е до известна степен манипулативен, до известна степен нападателен опит за реклама. Не може в изявление, в което тя приказва за претърпяно принуждение, да донесе детски книжки, които е написала, което единствено по себе си е неприкрита и непохватна реклама. Контекстът не допуска говорене за детски книжки. Освен да популяризира своите творби и себе си по тази причина какъв брой е мощна и борбена и прочие, подтекстът не допуска и реклама на идна галерия. В общи линии това не е изявление за принуждение и предварителна защита на насилието, нито за поддръжка по толкоз наболяла тематика за обществото, а по –скоро АЗ–излияния за реклама.
- Какви други заключения направи екипът ви, проследявайки изказванията на актрисата?
- Вербалните и невербални знаци на Диана Димитрова я разкриват като персона, която има податливост да преекспонира, да ескалира прочувствено обстановки, които в действителност не са носители на подобен прочувствен заряд, какъвто тя им придава. Да, евентуално е имало конфликтна обстановка, само че не и това, което тя разказва, че се е случило. Мога да обърна внимание на следния образец: Ако вас някой мъж ви ритне в лицето, ще кажете ли, че сте били изритана с мъжка обувка ? Това е все едно един занаятчия фаянсаджия да каже: аз ще ти наредя плочките като фаянсаджия. Така че, считаме че госпожа Димитрова прикрива и икономисва значима информация по тази тематика.
Поведението й в предходни изявленията е доста по-различно от последното в „ 120 минути ”. Вербалните й сигнали не кореспондират с невербалните, което е индикатор, че даден човек не приказва истината.
Например при въпроса „ Защо в този момент ”, тя стартира интензивно да си играе с косата си. Това не е особено за нея, съдейки от държанието й в предходни изявленията. И това са интензивни дейности за снемане на личното напрежение. Което е съпроводено и с вербално отклонение на отговора. Защото тя не дава отговор на въпроса, а споделя: Защо питате мен „ за какво в този момент ”. Питайте тези хора в Перник „ Защо мълчахте, бе ”. Когато един човек не дава отговор непосредствено на въпросите, а употребява препратки, дава отговор на въпроси, които на процедура не си му задал, това доста постоянно е знак, че той прикрива значима информация.
- Както съвсем всяка тематика в последно време, и тази поляризира мненията в обществото. Не е ли малко преждевременно, поради че никой към момента не е чул другата страна?
- Българското общество по принцип е едва сериозно към всичко, което му се сервира като вест. Поради тази причина, считам, че методът, по който бе поднесено и показано това изявление, неговата цел бе по-скоро да накара обществото да се наклони в избрана посока. Проблем на обществото е, че всякога, когато някой се покаже по някоя от огромните малките екрани, това се приема за нещо правилно и същинско, без да се подлага на подозрение и разбор.
- Въпреки намеците и препратките, които Диана Димитрова прави в това изявление, тя не е показва името на индивида, който е упражнил принуждение. Каква може да е повода за това?
-Когато някой упреква различен, че е направил нещо и има доказателства, тъй като в тази ситуация се приказва за съществуване на голям брой очевидци, той няма проблем да го назове директно. Обикновено не го посочва директно, тъй като се тормози, че може да понесе отговорност за думите си. Всичко останало е основаване на внушения и манипулативно образуване на мнение в публиката.
Когато правихме разбор на обстановката се опасявахме, че когато този случай бъде развързан и стане ясно в действителност какво се е случило, доста хора, които фактически са жертва на съществено психическо или физическо принуждение, могат да не съберат кураж и да приказват. Защото този проблем е сериозен и съществува освен в България, само че и в целия свят. Според СЗО, от началото на пандемията това е наклонност, която ескалира. Не е хуманно, не е вярно да я използваме за реализиране на персонални цели.
- Има непотвърдена към този момент информация, че систематичен психически гнет от страна на дамата, е предизвикал физическата експанзия. Това може ли да оправдае насилието?
- Нито една форма на принуждение не е оправдана. Но от време на време, когато нещо се случва прекомерно дълго време, при струпване, човек може да реагира с принуждение. Защото има и принуждение на психическа основа, което е по-трудно за доказване, само че не и по-леко като последици от физическата експанзия. И то може да докара човек до положение, в което той може да загуби надзор и да избухне. Тук обаче въпросът е дали това, което е разказано като принуждение, се е случило тъкмо по този метод.
- Казахте „ когато истината излезе нескрито ". Какво имате поради ?
- Имам поради, че от това което с сътрудниците анализирахме, е че в действителност тази обстановка е извънредно мощно преекспонирана и значително, показаното по този метод пред медиите е опит за операция на самото общество.
- Можем ли да определим кое с по- огромна тежест – психическото или физическото принуждение?
- И двете са доста тежки. И да не забравяме националната мъдрост – дълбока рана заздравява, само че неприятна дума не се не помни. С което въобще не желая да омаловажа физическото принуждение. През годините сме виждали многократни прояви на принуждение и има доста повече от това, което става публично притежание. Но по този начин или другояче психическото принуждение изобщо не е за подценяване и то може да бъде доста тежко за индивида, изключително в случай че е с струпване във времето. Така че няма значение каква е формата на насилието. Няма значение дали пострадалия е мъж или жена, то не би трябвало да се случва.
- Как си обяснявате закъснелите самопризнания на актрисата ?
-Това е част от нашия разбор. За да се случи нещо в този момент, след няколко години, би трябвало да има пусков механизъм. Това може да е инцидентна среща с агресора, може да е реализиране на някаква друга цел. Тя може да е някаква прагматична цел. Тук по-важното е да се ориентираме в структурата и характеровите особености на индивида, който декларира, че е станал жертва на такава експанзия. Защото от това нещо може да се разбере повече за самата обстановка, за това по какъв начин се е стигнало до нея, по какъв начин се е развила. В интервюто водещият зададе въпрос за генезиса на експанзията, само че не получи отговор. Човек, нормално заобикаля отговорите на въпросите, когато се пробва да прикрие значима информация.
- Коментарите в мрежата са от „ осанна „ до „ разпни я ”. Някой дефинират признанията като безвкусна реклама, а други пък ги упрекват, че са жестоки, безмилостни и им липсва емпатия. Къде е истината?
- Не съм се срещнал с мненията на хората. Мога да кажа, че съгласно нашия разбор, заключението ни е, че значително изнесеното не дава отговор на обективната истина и е преекспонирано. Априори се приема, че дамата е по-слаба и е жертва на принуждение, само че това не постоянно е правилно. Преди да вършим каквото и да е умозаключение, без да имаме резултати от някаква експертиза, въз основа единствено на персоналното ни чувство, това може да бъде единствено субективно мнение. Не е нещо на което някой може да стъпи и да се уповава. Жените, които под някаква форма са били жертва на принуждение, ще съчувстват. Другото необичайно в този случай е, че се употребяват медиите като естрада, а пострадалата не е отишла в полиция или прокуратурата. Така проведен, абсурдът не цели т.нар принудител да получи правдивост, с цел да реализира свои цели.
- И все пак, домашното принуждение продължава да е съществена тематика в обществото, която избухва спорадично след всяка убита жена. Къде е казуса - в законодателството, в девалвацията на полезностите, или другаде?
- Много са факторите. Не е единствено един. Много желая да видя някаква статистика за записаните случаи на домашно принуждение през годините. Да се види има ли някаква наклонност, някаква причинност по район, обществен или различен статус. Ако ще вършим някаква предварителна защита, ние би трябвало да сме наясно от кое място идва казуса. Но в случай че не сме го изследвали, ние няма по какъв начин да стигнем до неговия произход. Това с девалвацията на полезностите е голям проблем във всяко едно отношение. Това е най- сериозният срив през последните 30 години в нашето общество.
Ние 30 години чакаме обединен указател на психиатрите, с цел да може да се ревизира дали едно лице някъде е регистриран с някаква психологична диагноза и това не се случва. Така да вземем за пример можеш да имаш регистрация в Пазарджик, само че от Пловдив да си извадиш документ, че не се водиш на учет и да си вземеш позволение за оръжие. Смятам, че по този начин както би трябвало да има указател за педофилите, по този начин би трябвало да име и указател за домашните насилници. Разбира се, при потвърдени дейности. Насилниците доста постоянно са положителни манипулатори. Далеч не всички са някакви първоначални видове. И жертвите им попадат под тяхно влияние, а по-късно схващат истината по мъчителен метод.
*Тодор Тодоров е престъпен психофизиолог. Между 1999 година и 2012 работи в бранш „ Криминална логика на психиката ” на Института по психология–МВР, като от 2009 до 2012 е шеф на бранша.
Експертът има дълготраен на практика опит в региона на психичното профилиране на незнайни причинители на тежки престъпни закононарушения, договаряния в обстановки с взети заложници, спешни интервенции, преодоляване на сериозни обстановки с лица, декларирали суицидни планове, разбор на писмени, аудио и видео източници, поведенчески разбор, правене и отбрана на съдебно-психологични експертизи. В момента е отпред на консултантска компания, която предлага полиграфски проучвания и образования в областта на логиката на психиката.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ